Бакаджик

Снимка на Бакаджик

Бакаджиците (още Бакаджик, Бакаджика) е верига от ниски хълмове, които геоложки принадлежат към Средногорието, като се простира на изток от р. Тунджа, на около 15 км от гр. Ямбол. Хълмовете представляват младоеруптивни конуси, които очертават на запад Елховското поле и на югоизток постепенно преминават в Дервентските възвишения.

Средната им надморска височина е около 300 м. Цялата верига е дълга около 12 км, а широка между 5 и 10 км. Бакаджиците се състоят от андезити, пикрити, базалти, трахибазалти, почвите са смолници и канелени горски, а на места има карст.

Най-високият връх на Бакаджиците е Асанбаир (515 м), на който е разположена радиорелейната станция „Бакаджик“, известна още като „РРС Ямбол“. Други върхове са Свети Спас (500 м.), Дедевица, Калето. Името „Бакаджик“ произлиза от турските думи Бак и Ачик и означава „височина, от която се вижда надалеч“. Възвишенията са известни и с българския превод „Гледките“. В района на Бакаджиците, както и на Сакар и Странджа, конна хайдушка дружина води един от най-известните български хайдути Индже войвода. Други известни хайдути в района са Кара Кольо, Димитър Калъчлията и Кара Танас. През 1861 г. из Бакаджиците дружина води Панайот Хитов. По случай освобождението на Ямбол през 1878 г. в района на Бакаджиците е бил построен и осветен първият паметник на българо-руската дружба в България —храмът „Св. Александър Невски“. Паметникът пази списък на загиналите руски воини и български опълченци от 30-та руска пехотна дивизия. В местността има няколко туристически комплекса и хижи за туризъм. Още преди 150 г. руски лекари установили, че въздухът в местността въздейства благотворно при белодробни заболявания. Бакаджиците съдържат находище на медно-полиметални руди.