Историческо минало

Снимка на Ямбол

Име

Град Ямбол е назоваван с различни имена през многогодишната си история: Диосполис, Дамполис, Дямполис, Дианполис, Хиамполис, Динибули, Дъбилин, Дубилин, Диамболи, Янболу, Ямболъ, Янболи и настоящото му име – Ямбол. В западните исторически извори е споменат с името Гренбоел.

Древност и античност

Плодородните земи по долината на р. Тунджа са били заселени още от най-дълбока древност. Свидетелство за това са откритите повече от 30 селищни могили в района, сред които добре проучени са тази в с. Веселиново, Рачева и Марчева могили, датирани от периода на неолита (6000–4000 г. пр. н. е.), енеолита (4000–2700 г. пр. н. е.) и бронзовата епоха (2700–900 г. пр. н. е.).

В селището Ясъ тепе от късножелязната епоха отпреди 3000-2000 г. са установени 26 вида диви и домашни животни, сред които и изчезналите повсеместно тур или диво говедо (Bos primigenius), див кон или тарпан (Equus ferus ferus), както и изчезналите от пределите на страната бобър (Castor fiber), сив жерав (Grus grus) и голяма дропла (Otis tarda).

Разходка из стария Ямбол

Средновековие

Историята на град Ямбол започва още преди създаването на българската държава. През 293 година император Диоклециан предприема пътуване по тези земи. В началото на месец май той бил в Одрин, откъдето тръгнал за Стара Загора, Пловдив и София. Пътят на императора минавал точно през мястото, където сега се намира Ямбол и където вероятно е имало някакво малко селище. Императорът бил удивен от плодородните земи, от красивата природа, от добрите условия за живот и решил, че на това място трябва да има град. И то не какъв да е, а голям и хубав град с божественото име Диосполис – град на Зевс.

Ямбол става за първи път част от България по времето на хан Тервел през 705 година, и оттогава е неразаделна част от България.

Сред костните останки от средновековния некропол в града от 9-12 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени и такива на домашни кокошки.

Градът е един от първите на Балканите, който оказва силна съпротива на турците и бива превзет през 1373 г. след продължителна обсада. Част от впечатляващите крепостни стени и кули на средновековния Ямбол са съхранени и до днес. От периода на османското робство в града са запазени два архитектурни паметника: Безистенът и османският храм Ески джамия.

В навечерието на Освобождението

Разположен върху двата бряга на река Тунджа, градът е имал две части – Каргона или Новия Ямбол, и Ески или Стария Ямбол, свързани помежду си с мост. В края на 1877 г. броят на жителите на града е бил около 8 000 души, от които 4 500 българи, 2 000 турци, 1 000 евреи и 500 от други народности. Налични били следните обществени постройки: Безистен (покрит пазар), часовникова кула, 21 чешми, конак (околийско управление), телеграфопощенска станция, 3 моста, 17 джамии, 2 църкви, 2 бани и др.

Турските войски били изтикани от стратегическите си позиции в старопланинските проходи. За турското командване било ясно, че не може да има успех срещу русите в полетата на Тракия и затова побързало да прибере остатъците от своята разбита армия към столицата.

Градът силно пострадал от огъня. При изтеглянето на редовните части на 12-13 януари Керим паша заповядал освен станцията да се запалят и оцелелите къщи в горящия град. В резултат почти всички български и еврейски къщи са съборени. Запазени са само Ески джамия, Безистена и градския часовник. В продължение на повече от седмица преди това черкезки шайки заедно с дезертирали турски войници и други башибозушки банди се впуснали по дюкяните и по къщите, извършили масови погроми над останалото българското население в града и околните села – грабеж и изтезания за пари, зверства и издевателства. Голяма част от населението избягало на Зайчи връх до с. Кабиле, за да запази поне честта и живота си. На 13 януари турците запалили училището, на 14 януари пламнала църквата „Свети Георги“. На 15 януари турското население от града почнало да бяга към Одрин. Чаршията и махала Каргона били напълно обрани. Всяко едно турско семейство натоварило по 2-3 коли със крадена стока и покъщнина. На 17-ти януари сутринта в града нахлули отново голям отряд черкези, тогава са убити свещениците Георги Снегов, Иван Михалакиев и Тоте Драгиев и още много невинни граждани. По-късно през деня, 17 януари 1878 г., воините на 23 Донско-казашки полк първи влезли в димящия и опустошен град. За превземането на града не са водени боеве. На следващия ден – Богоявление, оцелелите ямболци тържествено празнували своето освобождение.

След Освобождението

Ямбол става известен с това, че след Руско-турската война от 1828-1829 г. областта поражда най-масовите (т.е. основните) изселнически вълни в посока към Бесарабия и Добруджа. Те са предизвикани от желанието на местното население, оставащо все още под османска власт, да съхрани отвоюваната си (чрез съдействие на християнската войска) мимолетна независимост и след оттеглянето на руската армия. Този процес на обезлюдяване, характерен за Югоизточна България, впоследствие частично бива компенсиран от друг процес – почти век по-късно много български бежанци от Одринска и Беломорска Тракия се заселват в ямболския край.

В първата половина на 20 в. Ямбол е известен с минералната си вода и минералната баня, с уникалния релсов трамвай, теглен от коне, с реномираната си фазанария, с огромния хангар за цепелини от 1917 г. и други забележителности.