Жельо войвода

Снимка на Жельо войвода

Желю войвода (Желю Христов Чернев, Дядо Желю) е български хайдутин, войвода и националреволюционер, участник в Руско-турската война (1877-1878). Желю войвода е роден през 1828 година в Ямбол. През 1831 година семейството се премества в с. Карапча, днешно с. Маломир. Включва се в хайдушкото движение като първоначално участва в дружината на Димитър Калъчлията до неговото залавяне.

През 1867 г. е помощник на войводата Панайот Хитов, където знаменосец е Ва­сил Левски. По време на Априлското въстание Жельо войвода е в Браила, откъдето заминава за Сърбия. Там Пана­йот Хитов, главен войвода на българските че­ти, отново го определя за свой помощник-войвода. Жельо Христов е упълномощен да събира доброволци в Сърбия, Румъния, Русия и България. На 20 август 1877 г. с разрешение на рус­кото командуване е създадена доброволческа­та чета на дядо Жельо, наброяваща около 300 души. В края на 1877 г. тази чета се обединява с четата на Панайот Хитов и наброява около 1000 души. Под ръководството на двамата вой­води четниците действуват в Еленския и Котленския Балкан, където ги заварва вестта за сключването на Санстефанския мирен дого­вор.

През зимата на 1878 г. участва в прочистването на Източна Стара планина от башибозушки банди. Жельо войвода участва в три войни: Сръбско-турската война (1876), Руско-турската война (1877-1878) и Сръбско-българската война (1885). За участието си в Освободителната рус­ко-турска и Сръбско-българската война е наг­раден с кръст за храброст и сребърен медал.

От 1940 г. в Националния военноисторически музей се съхранява знамето на доброволческата чета на Желю войвода. Върху знамето на четата е избродирана датата на нейното създаване „1877 авг, 20“. Разположението на цветовете му са като тези на знамето на Стилияна Параскевова (опълченско знаме, ушито в румънския град Браила и предадено на българските доброволци, участващи в Руско-турската война) и бъдещото българско държавно знаме. Състои се от три хоризонтални ивици — бяла, зелена и червена, като външната му страна е изрязана зигзагообразно. В средата върху зелената ивица е апликиран кръст от вълнен плат, раменете на който завършват с троен овал. Под кръста, от лицевата част е извезан с бели конци текстът: „За славянска Свобода“.